+ Сподели
Здравейте!
Мъж на 37 години съм. С жена ми сме заедно от почти 7 години, тя е на 33 години. Имаме едно прекрасно момиченце на 4 годинки. Живеем нормален живот , аз работя прилична добре платена работа и тя също. Имаме собствено жилище, нямаме кредит за него. Моите родители, както и нейните са живи и здрави и са до нас. Имаме прилични спестявания. Нямаме болести които да тровят живота ни( поне към момента). Имаме доста приятели, общи и поотделно. С няколко думи, живота ни е до голяма степен за завиждане, всичко ни е наред от към здраве, семейства и финанси.
Аз имах един тежък период, около 1 година , свързан с някакъв вид психично разстройство. Бях си въобразил, че съм болен от нелечима болест, която докторите не успяват да открият. Живях ден за ден, ходих пи всякакви доктори, спрях да мисля за бъдещето. Спряхме да правим секс, спряхме да излизаме, спряхме да си говорим. Минаваха дните, аз основно лежах на дивана или леглото, самосъжашявах се и си ровех безсмислено в телефона. Мина се доста време, до като осъзная, че ми е нужен психиатър. Оказа се разбира се , че не съм болен от смъртоносна болест, ами " нещо съм се объркал " :)) . Започнах лечение с антидепресанти, минаха се 5/6 месеца, до като си стъпя на краката. Но в момента в който си стъпих на краката, започнах пан да живея, да искам да правя секс, да ми се излиза и т.н. , забелязах че жена ми вече е различна. Дразнеше ми се за всяко едно нещо, не ме пинасяше , не проявяваше търпение по никакви въпроси, не ме целуваше, не ме прегръщаше, не търсеше ласката ми, продължавахме почти да не си говорим .... оказа се , че леко по леко всичко между нас се е заличило, тя не ми се възхищаваше, както преди, не бях нейния мъж , бях някаква тежест с която трябва са живее. Опитвам се да разнообразявам живота ни, да излизаме, да ходим на различни места, да я отменям в грижите за детето с идеята да се почувства пак човек, да не и тежи ежедневието, да започне да и харесва живота ни отново заедно, но към момента не се получава успешно. Не знам какво да направя, тя е важна за мен обичам я и искам да живеем щастливо, да отгледаме детето си заедно, да имаме още едно дори... да остареем заедно, да пътуваме, да гледаме внуци.. но не намирам път към нея, какво да правя просто не знам......