Срам ме е от родителите си

Те винаги са искали да съм „примерна дъщеря“.
Работя, уча, не излизам често, но все пак ме критикуват, че „не съм достатъчно“.
Понякога си мисля, че ако бях нечия друга дъщеря, щях да съм по-щастлива.
Срам ме е, че се срамувам от тях…
Как се живее с родители, които никога не казват „гордеем се с теб“?